Развитие

Пивоварната фабрика на „Братя Хаджиславчеви и Сие“ е най – голямото предприятие от бранша на хранително-вкусовата промишленост в окръга през този период. Тогава пивото се считало за по-луксозно питие от виното, тъй като цената му е била от 3 до 4 пъти по-висока от тази на червената напитка.  Бира се е консумирала предимно от хора с повече финансови средства.

Много от дейностите в пивоварната фабрика са се извършвали от работниците. Варилната инсталация била много тясна и подгряването ставало с огън, ръчно. Хладилната инсталация не можела да задоволява нуждите от лед, затова през зимата сеченето и събирането на лед за лятото били едни от основните задължения на работниците. Цялата товаро – разтоварна дейност, свързана с пласмента на пивото и снабдяването със суровини – ечемик и хмел, се извършвала на ръка и на гръб по дървени рампи и дъсчени пътеки.

На фабриката на „Братя Хаджиславчеви и Сие“ се падат 60% от общото производство за района през 1896 г.

Началото на XX век е период на икономическа криза, която повлиява върху финансовата стабилност на пивоварната и производствената дейност. През 1904г. между съдружниците се появяват противоречия, които се задълбочават. През 1906 г. Михаил Хаджиславчев, Константин Хаджиславчев и Иван Халачев напускат дружеството и изтеглят дяловете си. Управлението на фабриката се поема изцяло от Никола Хаджиславчев, който се регистрира като едноличен търговец с фирма „Никола Хаджиславчев“. Фирмата съществува от 13 февруари 1906 г. до 28 март 1907 г. Този период е критичен за предприятието, което принуждава Никола Хаджиславчев да ипотекира целия си имот, получавайки заем. През 1907 г. поради липса на достатъчно капитал Никола Хаджиславчев създава ново събирателно дружество с фирма „Никола Хаджиславчeв и Сие“, в което съдружник е зет му Димитър Балчев.

В периода преди Първата световна война настъпват следните обновления: доставят се нови парни машини „Радингер“, закупуват се редица по-съвременни машини и съоръжения, които модернизират процеса по пивопроизводство, монтират се по- усъвършенствани инсталации. Въпреки модернизациите, много от процесите все още се извършват от работници.

След Първата световна война производството на бира продължава да нараства. Пивото става по евтино от виното и постепенно се налага като питие за масова консумация.

На 1 януари 1923 г. дружеството се пререгистрира като „Командитно дружество Никола Хаджиславчев“. Съдружници са членове на фамилията Хаджиславчеви – 4 дъщери и Михаил – син на Никола Хаджиславчев. На 3 декември 1926 г. Михаил Хаджиславчев поема ръководството на пивоварната фабрика. Под неговото управление фабриката укрепва и развива дейността си. Пивоварният завод се превръща в едно от най-авторитетните предприятия за производство на бира в страната.

През периода от 1925г. до 1929г. има частична стабилизация на икономиката в страната и това има положително влияние върху развитието на пивоварната. Капиталът на дружеството нараства от 2 343 992 през 1923г.  на 4 996 796 през 1929г. Благодарение на добрата търговска информация и контактите на Михаил Хаджиславчев, пивоварната се развива успешно и преодолява периода на икономическата криза от 1929г. до 1934г. През 1932 г. годишното производство на бира е 8 399 163 литра, през 1933г. спада на 3 699 499 и през 1934 г. на 2 949 337.

От 1938 до 1944г. производството бележи непрекъснат възход, в резултат на направените във фабриката инвестиции. През 1938 г. се преустройва хладилната инсталация, построява се нова производствена сграда, въвеждат се нови мощности.

През този период пивоварната фабрика достига най – високи резултати. През периода от 1940г. до 1942г. фабиката заема трето място в страната по продажби, през 1943 – 1944 второ място като пазарния дял нараства от 19,78% на 27,25%.  През 1944 г. персоналът на фабриката е 103 души, от които 83 работници в производството, 10 технически специалисти и 10 души административен персонал.

През 1947г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В резултат на това през 1948 г. пивоварната фабрика е преименувана на Държавна пивоварна фабрика „Балкан“.

В периода след 1949 г. се извършва разширение и частична реконструкция на фабриката. През 1960 г. във фабриката се произвеждат 4 вида бира: обикновено светло – 10 % екстрактно съдържание, светло тип „Пилзен“ – 13 %, тъмно – 12 % и тъмно оригинално – 14 %.

Основното преустройство и модернизация на фабриката се извършва през периода от 1962г. до 1969г.: изгражда се нов механизиран малцерай с годишен капацитет 4 600 тона малц; монтират се нова 6-съдна варилна инсталация, нова линия за избистряне и охлаждане на пивната мъст, нови 67 ферментационни съда, разпределени в 4 нови ферментационни от деления, изгражда се ново депозитно отделение със 108 железобетонни депозитни съда, ново отделение за бутилиране с 3 автоматични бутилиращи линии с дневно производство 200 000 бутилки, ново отделение за миене и смолене на дървени транспортни бурета; монтират се нови хладилни мощности и парен котел. Това води до увеличаване производството на бира и малц.

Поради районирането, което е действало по това време, великотърновската фабрика продава произведената бира на територията на бившите Великотърновски, Русенски, Габровски, Плевенски и Ловешки окръзи.

През 1962г. пивоварната пуска на пазара нов асортимент тъмно пиво – 14% оригинално Търновско пиво, което се приема положително от потребителите.

През 1986 г. се монтира английска инсталация за производство на „тежко пиво“. Изграждат се ново бутилково отделение с три бутилиращи линии, ново отделение за пълнене на бира в метални бурета, разширяват се хладилното и паровото стопанство, модернизира се ферментационното отделение, изграждат се нови химична и микробиологична лаборатории.

Голяма част от постигнатите високи технологиични производствени резултати се дължат на съвместната работа на завода с Института по пивоварна промишленост. Внедрява се нова технология за ускорено узряване на стабилизираните пива, създават се научно обосновани технологии за производство на висококачествените стабилизирани  пива: „Болярка“, „Балкан“, „Старопрестолно“ и специално луксозно „Великотърновско пиво“. Голяма част от тези пива получават наши и международни отличия за високо качество.

През този период асортиментът на пивоварната включва 7 вида бира: светло обикновено – 9 % екстрактно съдържание, светло обикновено – 11 %, оригинално пиво „Балкан“ – 12,5 %, специално „Старопрестолно пиво“ – 11,5 %, специално „Великотърновско пиво“ – 12,5 %, луксозно „Великотърновско пиво“ – 12,5 %, и пиво „Болярка“, тип „Бок“ – 15,5 %. Пивото „Болярка“ е единственото в България пиво от клас „Силни пива“. Оригинално пиво Болярка и специалното Великотърновски пиво са отличени със златни медали на международния Пловдивски панаир. Също така, пивото Болярка е удостоено със златни медали на 20-то и 21-во световно изложение на пиво и безалкохолни напитки в международния институт по качество в Брюксел. Специалното Великотърновско пиво печели сребърен медал на 21-во световно изложение.

Интересен факт е, че през 1979г.  от голям колектив научни работници и специалисти –технолози се създва технология за производство на диетично и диабетично пиво(пиво с намалено въглехидратно съдържание). Сред пивоварните, които примат новата технология е и великотърновската.

Първите асортименти луксозни пива с трайност 6 месеца се произвеждат през периода 1980 – 1983г.  в някои от пивоварните заводи, включително и великотърновския. След 1988 г. в повечето пивоварни започват да се произвеждат маркови луксозни пива, включително пивоварната във Велико Търново.